Всичко цветно има край
Този коментар стои готов от повече от 24 часа. Чудих се за подходящо начало и подходящо заглавие. Тази вечер във форума към сайта един от потребителите пусна песента на Милена - Сън (текстът й можете да видите в карето) и си мисля, че тя наистина най-точно описва ситуацията в любимия ми Берое в момента, защото "всичко цветно има край" наистина, а "смачканата реалност" е точно толкова сива и горчива.
Всичко започна с няколко изказвания след мача в Перник... Не, всичко започна много по-рано. Всичко започна със смяната на собствеността в Берое, след като Брикел ЕАД се отказа от акциите си и оттегли финансовата си помощ. Само няколко седмици по-късно новото ръководство стори правилното за този етап решение - привика всички футболисти и намали заплатите, които получаваха с между 10% и 50% в зависимост от участията в мачовете, както и според взиманата до момента сума. Мъдро решение в условието на криза в отбора, срещу което никой от играчите не се възпротиви. Естествено всичко остана зад кулисите, нито играчи, нито ръководство коментираха промяната, не я обсъждаха в медиите. Нещата продължиха по старому и нещо повече добрите представяния на отбора продължиха, той продължаваше да изненадва критиците си, а миражите на феновете за нещо по-голямо се запазваха.
След първото изказване на Илиан Илиев, в което бе намекнато, че има финансови проблеми ръководството веднага реагира и даде пресконференция, в която каза, че "положението не е толкова зле" и че всичко е много преувеличено, след това двама играчи бяха освободени, уж по взаимно "съгласие", но реално с принудата за раздяла. Последва обявяване на концерт за "спасяване на Берое", който трябваше да реши проблемите, които "не са толкова големи" според ръководителите. Любопитното е че на пресконференцията за концерта Дамян Георгиев не бе толкова убеден, че "всичко ще се оправи".
Градът се вдигна, хората на които им пука за Берое купиха покани, билети, убедиха роднини. Оказаха се обидно малко за претенциите, които има Берое като публика, но все пак се събраха около 75 000 лв. (малко под 50 000 от билети и останалото от дарения на фирми). Сума, която поне малко закърпва положението.
След концерта обаче след загуба с 3:0 постигната от липса на концентрация при един гол и груба грешка на най-стабилния защитник на клуба до момента. След мача медиите като лешояди не питаха толкова за срещата колкото: "Колко точно заплати ви се дължат?" и когато някои се престрашиха да си кажат каквото им е на сърцето веднага бяха анатемосани от мнозина, обявени за продажници, неберойци...
Последното, което се случи бе пресконференцията замислена като отчет от концерта. В над 45 минути около 10 бяха за концерта, в останалите 35 Председателят на Съвета на Директорите изнесе публично конско на играчите за думите, изнесе прочувствена реч за нападките, които получава и говореше с доста по-премерен оптимизъм за бъдещето.
Нещото, което направи впечатление от последната пресконференция е че ръководството на Берое не си говори с футболистите и треньорите, че Дамян Георгиев предпочита да запознае медиите с вътрешноклубните случки като това с кой смята да говори и дали някой е ходил на дискотека и това, че някой не иска да си получи аванса преди да говори с конкретно засегнатите чрез думите лица. Внимателният страничен наблюдател няма как да не забележи, че тази тактика се превръща в цялостна клубна политика напоследък - така беше и при първата емоционална пресконференция на Дамян Георгиев и Геньо Петров след изказвания на треньора и въпросът с наемите, който се превърна в национална медийна сензация. И тогава си пролича, че комуникацията в клуба липсва, че се води през вестници и че сякаш поизнервени от плачевния ход на преговорите за стабилно и постоянно финансиране ръководителите са забравили нещо много важно - че една фирма се състои от работещите в нея и че те са най-важното.
Да, Берое е нещо особено, той не е просто фирма, той може без всеки, днес един е тук, утре друг, но нека не забравяме, че за първи път от 10 години Берое има отбор, който може да бие всеки, който не прекланя глава пред никого, който се бори и който доказа, че може да побеждава - в Стара Загора и навън, отбор който радва окото, за който дори хора като откровеният фен на ЦСКА Тодор Шабански и акционерът в Левски Борис Касабов казват, че има "един от най-приятните стилове" в първенството. Нещо, което очевидно Дамян Георгиев и колегите му забравят.
Не, не бива да оправдаваме преувеличеното изказване на някои футболисти, че "някои нямали какво да ядат". Не е правилно да се драматизира по този начин! Но не бива и да представяме нещата едностранчиво.
Истината, която остана спестена е че заплатите на футболистите бяха намалени и тогава никой не ги похвали за това решение, а при първото негодувание бяха обвинени, че не били мъжкари. Истината, която остана спестена е че както при всички други клубове в България в Берое също се води двойно счетоводство. От една страна за трудовите договори, в които фигурират заплати от сорта на 700-800 лв. на играч, а от друга са анексите към тези договори, които са скрити за БФС, НАП и другите органи, в които фигурира разликата между реалното заплащане и осчетоводяващата се сума. За това и в годишните финансови отчети на отбора фигурират смешно ниски суми в иначе високия според Дамян Георгиев фонд работна заплата. И точно тук е ключовия момент. Тъй като само основните трудови договори са внесени в БФС само за сумите по тях играчите имат право да имат претенции пред Арбитражния спортен съд. И може би точно тук се крие разковничето в отказа на някои играчи да приемат това, което пред хората се нарича "аванс", но в документацията се води заплата. Все пак когато си се договорил за някаква заплата и то с точно тези хора, които сега се опитват да те излъжат да вземеш по-малко и да забравиш останалото, най-малкото ще ти е криво - особено когато си си заслужил всяка стотинка с играта на терена и след като поне публично ръководителите се изкарват като най-коректните и точни хора.
Неприятно впечатление прави и факта, че от ръководството изтича информация или дезинформация в града целяща да настрои хората срещу определени играчи, за да е по-лесно "разделянето" с тях, което отново ще бъде принудително. Така например умишлено или не в пространството са спуснати суми, които бил получил един от играчите, който се оплаквал от началото на годината. Сякаш ги е откраднал или не ги е заслужил. Изключително пошла и жалка, е аргументацията, че играчите били взели повече от всички останали и нямали право да се оплакват. Може и да е така, но в крайна сметка футбола е комерсиален спорт и когато си се разбрал за нещо, влязъл си в положение, съгласил си се на по-малко е редно към теб да се отнасят с уважение, а не след като първо се опитат да те излъжат след това да настройват и хората срещу теб. Никак не е коректно.
Deja vu. Годината беше 2006 след драстична промяна в мисленето на предишен собственик на клуба довела до много по-малко изпълнителният директор трябваше да намери начин да "разкара" няколко играча. Той повика сегашният участник в Шампионската лига с Унирея Бруно Фернандеш, каза му че трябва да разтрогне с клуба защото е тежест, след като той отказа тогавашния треньор Петко Петков не можеше да разчита на него макар да искаше. Когато излезе наяве факта, че заплатите на този футболист не се плащат с месеци, тогавашният изпълнителен директор обясни, че те били в клуба, но Фернандеш не отивал да си ги вземе. Е, след това си ги взе... чрез ФИФА. Сега си говорим същите глупости. В XXI век в Берое продължават да се плащат пари на ръка и то дори официалните, осчетоводявани средства... Явно времето е спряло и банките, сметките, кредитните карти не съществуват.
Ситуацията с дискотеките и това, че са е имало играчи там след мача също бие повече на популизъм, защото това нито е прецедент, нито се случва за първи път, нито ще е за последен. Част от тези играчи, които се визират са там по няколко пъти седмично, но очевидно не им пречи. Но дори и да приемем, че случилото се е нарушаване на спортния режим има съответните мерки, които трябва да се вземат и те са записани във вътрешния правилник на клуба. И тези мерки определено не включват медийно говорене и нападки от едната или другата страна. Не искам да коментирам заканите за дисциплинарни уволнения, които обаче нямало да станат сега, а след 10 декември. Защо не сега щом има провинили се? Или защото така е удобно...
И накрая искам само още веднъж да изтъкна огромното си разочарование като обикновен фен от нежеланието на хората в ръководството да работят заедно с футболисти и треньори, на отделянето на последните сякаш те не са тези, които карат една голяма част от хората да са на стадиона с игрите си. Крайно време е да се разбере, че в точно тази ситуация всяка казана очи в очи дума е важна и че трябва коректност от всички страни.
В едно обаче е прав Дамян Георгиев и ръководството - каквото и да става щом излизат на терена футболистите трябва да забравят всичко и да се раздават. И то не само заради себе си, но и заради хората, които ги подкрепят и ще продължават да го правят, защото Берое наистина е много повече от само клуб. Хубаво е да се поучат от казаното от треньора на Миньор след мача с тях. Той сподели, че е задал много въпроси, но отговорите е получил на терена. Те нямат право да драматизират излишно, да говорят за глад, имат право да искат нормално отношение, да очакват да се държат с тях като с хора, да не се опитват да ги лъжат и да се срещат по-често с тях да им казват има ли светлина в тунела, но нямат право да забравят, че дълга им към клуба е и служебен ангажимент, че носят отговорност както за себе си, така и за отбора като цяло, че трябва да дават всичко от себе си на терена, защото ако са апатични не наказват този или тези, които се отнасят непочтено с тях, а тези, които са зад тях във всеки един момент. Затова чакаме техните отговори в неделя в мача с Литекс, защото каквото и да става те са длъжни да оставят сърцата си на терена.
В още едно нещо в напълно прав Дамян Георгиев и това е че прави всичко по силите си да намери финансиране на отбора и всякакви обвинения към него по този аспект са всичко друго, но не и на място. Всичко това отнема много нерви и трябва да се поклоним пред работата в това отношение, защото надали в този момент някой би я вършил по-съвестно от него. И най-искрено пожелаваме в близките дни най-сетне апатичните бизнесинвеститори да се усетят, че Берое има нужда от стабилност и сериозна помощ, защото само тогава може и да се ръководи мъдро и по европейски!
Милена - Сън
Безмълвен вятър и прозрачен мрак,
летят в небето, редом крак до крак.
Особен мирис, вечен кръговрат,
посока изток, кран, площад и прах.
Далечен вопъл, думи, суета
и нищо в крайна сметка, пак лъжа.
Носталгия ужасна, пак мираж
идеи, нищо, мъдрост без кураж.
И всичко цветно има край,
видения и смях далеч остават,
очакваш нещо като рай,
а те със смачкана реалност се сменяват.
Отнесен дремеш, мислиш че летиш,
протягаш длани да се задържиш,
но падаш ненадейно изведнъж,
усещаш ужас, виждаш се измамен.
И всичко цветно има край,
видения и смях далеч остават,
очакваш нещо като рай,
а те със смачкана реалност се сменяват.
И всичко цветно има край,
видения и смях далеч остават,
очакваш нещо като рай,
а те със смачкана реалност се сменяват.
Последните коментари
» Беройският Видовден
» Политическият сценарий - Берое
» А СЕГА НАКЪДЕ?
» Защо никой не инвестира в Берое и българския футбол?
» Изтича ли времето наистина?
» Зеленият старозагорски Гергьовден
» Храбрите мъже или "Лудата банда 2" на крачка от историята
» Една "зелена" одисея през 2010 година
» Време за "зелени" мечти
» Кога ако не сега?
