Кога ако не сега?

от Владислав Лазаров, 22.04.2010 г.

Радост в Берое
Берое влезе в най-слабата си форма от началото на първенството. И докато подведени от тенденциозните писанки на синьо-червените столични "журналисти" изгледали максимум два мача на Берое (срещу любимия им тим и срещу съперника), сякаш в хор, им пригласят няколко щрауса заровили главата дълбоко в пясъка и вярващи, че след като е победил Литекс, ЦСКА, Левски и Локо Сф Берое е станал българският Барселона (като се замисля след загубата от Интер в Барса трябваше да има драма и хвърчащи глави ако бяха в родната футболна джунгла, а какво ли трябваше да е в Манчестър Юнайтед например?) и е непобедим. Да, ама не...

Истината е че Берое е отбор, който може да победи всеки, но може и да падне от всеки. И нещото, което досега държеше отбора над останалите е колектива, отборния дух и беройската вяра (защото Берое е религия, чийто храм е стадиона под Аязмото). Тази вяра, която си отива всеки път когато преди мач се започнат с приказките за уговорки, когато дойде поредната доза помия излята по удобния човек - "врагът с партиен билет" - за едни това е шефът, за други треньорът, за трети - даден футболист. И угодия няма, както и простичко обяснение... А истината е че през този сезон всеки отбор изпадна в своята мини криза. Дали ще говорим за Черноморец, ЦСКА, Левски, че дори и Литекс или за Берое. И няма нищо по-нормално от нея. Да, много по-лесно е да сипеш обвинения за уговорки, за лягания и ставания, но е далеч по-трудно да признаеш истината, такава каквато е - а тя е че отборът изпадна в дупка, от която трябва да излезе възможно най-скоро. И за която решението е и в наши ръце.

Да, мнозина забравиха онези мили мигове, когато до последния кръг "треперехме" за "А" група, малко ще признаят оставането в елита след сезона във втория ешелон като успех. Но истината е че можем да сме само горди с постигнатото досега, с победите и с морала и честта на нашите момчета, с налагането на много наши млади футболисти, като например Миро Енчев, за които скоро ще се говори. Берое направи повече от достатъчно и е на крачка от нещо още по-голямо.

И кога, ако не сега, когато Берое има шанс да напише нова страница в историята си, когато след 24 години "зелените" са само на две крачки от нещо голямо е подходящия момент всички, които наистина са беройци, които наистина обичат отбора си и го подкрепят и в трудни и в тежки времена, ще бъдат обединени? Кога друг път можем да сме всички заедно? Сега е момента всички привърженици, на които наистина им пука да застанат зад всички в отбора - от ръководителите, през треньорите и футболистите, до обикновените служители. Защото Берое наистина има потенциала да бъде кауза, но не само на приказки, а наистина. Берое е начин на живот и е силен когато е обединен. Също като в историята за хан Кубрат и синовете му, актуална дори и днес. Берое винаги е изживявал трудности, но винаги след това се е връщал. Преди време бях написал, че е като Стара Загора - многократно опожаряван, но винаги завръщащ се по-красив и по-истински. И сега сме на прага на поредното възкръсване на Феникса Берое. Затова трябва да дадем и своя дял и да бъдем изцяло зад любимците ни.

Момчета от Берое, вие сте нашите идоли и затова не случайно пеем, че всички ви обичаме. Убедени сме, че всичко, което преживяхте с отбора на Берое - възкръсването, изпадането, з"А"връщането, проблемите с парите - ви направи по-силни и по-обединени. И ни се иска точно това обединение, този беройски дух да се завърне. Идната сряда пред вас се изправя мач, който мнозина ще нарекът среща на живота, еднократна възможност. И трябва да знаете едно - ние ще бъдем зад вас, ще бъдем с вас и ще ви помагаме и подкрепяме. Това, което трябва да направите вие е да си повярвате, да си помагате и подкрепяте и отново да бъдете един отбор - онзи отбор, който преди мач се събира в кръг, прегръща се, казва си две думи и показва спортна злоба, хъс и вяра в успеха.

Затворете страницата "минало", защото то не може да се върне. Затворете "медийните" изпражнения сътворени от любителите на двуполюсният модел в българският футбол, който тази година бе разкрит безвъзвратно за нещастие на гротескните образи на управляващите го. Бъдете себе си и вярвайте в силите си.

Същото се отнася и за теб, Илиане, който изхаби стотици нерви, но и помъдря и израстна благодарение на трудностите, пред които се изправи. Ти, който се бори и вярваше, че това, което правиш е най-правилното, който когато шепа хора с изключително тесен светоглед не виждаха "как ще играем догодина в А група" не изневери и постепенно и последователно създаде стил на игра, с какъвто могат да се похвалят малко отбори. Стил, който не винаги успява, но е винаги там. Ти отдавна си доказал на всеки, който е искал да разбере, че живееш с тази игра, че сърцето ти е там където работиш и че си истински мъж, за разлика от много други. Затова и имаш право да изживееш своят миг и да обереш плодовете на труда си. Заслужаваш го!

Вярата трябва да я има и другаде - в ръководителите, които се бориха и правиха и невъзможното, за да задържат отбора, да осигурят финансите и да се опитат да намерят решения във време, в което тези пред камерите са много, а тези, които са способни да дават - малко.

Стара Загора - това е Берое! Берое - това сме всички ние! Затова и заедно трябва да се справим с трудностите и да погледнем към успехите, които ни предстоят. Ние вярваме във вас, повярвайте отново и вие в себе си. Нека заедно напишем историята!